Ние и никой друг

Ние и никой друг освен нас чакаме вечността в ступор, а времето не я съдържа в нашите утроби.

Бях преди теб и свистенето на вятъра ни донесе тъжен жасмин.
О Лейт, живях бял живот и станах чернотата на птицата в небето, станах мираж от люляци, липсва ми винаги, когато се чувствам много уморен, сякаш загубата има нещо общо със суетата на нашата мрачна и нестабилна родина.

Няма нужда да се тревожа за мрачното и няма нужда стените да стоят като диагонални граници между краката ми и главата ти.
Гласът не означава да говоря задъхано, за да обяснявам с неразбираеми трепети, че моите тротоари и стерилни усещания.
Тъгата ти е дълга, Лейт.
Така че представете си, че пролетта се храни с вашата вяра и моята, така че от пепелта да растат цветя.